|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Все отде дойда, Надке ма, все та заварям,
все та заварям, че си плакала,
че си плакала и си жалила,
че защо плачеш, че защо жалиш?
Дали си нямаш къщи високи,
къщи високи, двори широки,
ниви, ливади, злато и сребро?
- Запустяли ти, Павле бе, къщи високи,
къщи високи, двори широки,
кога си нямам от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце рожба!
- Туй ли се кахъриш, Надке ма, затуй ли плачеш,
аз ще ти излея от сребро люлка,
от сребро люлка, от злато дете,
да го люлееш и да му пееш.
- Запустяли ти, Павле бе, от сребро люлка,
от сребро люлка, от злато дете,
кога не може "мама" да каже,
"мама" дао каже и "мили татко"!
Калейца, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|