|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Все кат се връщам, Нацке мо, все те заварвам,
все те заварвам, все си кахърна,
все си кахърна, все си плакала.
Къщи ли нямаш, къщи високи,
двори ли нямаш, двори широки,
пари ли нямаш, бели бешлици,
бели бешлици, желти алтъни?
- Сичко си имам, Павле бе, бели бешлици,
бели бешлици, желти алтъни,
къщи си имам, къщи високи,
двори си имам, двори широки;
ала си нямам, от сърце рожба,
от сърце рожба, от Бога дарба.
- Я мълчи, мълчи, Нацке мо, я недей плака,
аз ще отида във Цариграда,
там ще ти купя сребърна люлка,
сребърна люлка, златно детенце...
- Аз не ща, не ща, Павле бе, сребърна люлка,
сребърна люлка, златно детенце,
а най си искам от сърце рожба,
от сърце рожба, от Бога дарба!
Аз да го къпя, то да се смее.
аз да му пея, то да ми гука...
Ичера, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|