|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павел Начки думаше:
- Защо ме излъга, Начке, защо ме измами,
та си аз направих къща в касабата,
къща в касабата, къща на два ката.
Та все кога дойда, ти болна лежиш.
Дали си немаме тежко имане,
тежко имане, сребро и злато,
сребро и злато, жълти жълтици,
жълти жълтици, бели бешлици.
- Пусти ти останали, Павле, жълти жълтици,
жълти жълтици, бели бешлици.
Коги си немаме от Бога дарба,
от Бога дарба - от сърце рожба!
- Мълчи, мълчи, Начке, мълчи, джанъм,
аз ще да отида на Узунджово,
на Узунджово, на панаира.
Там ще ти купя от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
- Пусто ти остало, Павле, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
коги не знае "мамо" да каже,
"мамо" да каже, "тате" да рече!
Ябланица, Тетевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|