* * *

Дете от злато

- Защо си сърдита, Нацке ма, на мен ядовита,
дали на мене, или на брат ми?
- Не съм сърдита, Павле ле, нито на тебе,
нито на тебе, нито на брат ти,
но съм сърдита на твойта майка,
че ми се смяла вчера на хорото,
вчера на хорото, снощи на бунара,
снощи на бунара, озаран на свинете,
че ми се смела на тънките дари,
че не са бито тъкани и гъсто шарени,
че няма кому ази да ги даря.
- Мълчи, не плачи, Нацке ма, ази ще ида,
ази ще ида на Цариграда,
на Цариграда, при брат куюмджия,
там ще да поръчам дете от сребро,
дете от сребро, а риза от злато,
а пелените от твойте калъци.
- Мълчи, не думай, Павле ле, ти ще поръчаш,
ти ще поръчаш дете от сребро,
то очи има, ала поглед няма,
уста си има, ала дума няма,
крака си има, ала поход няма,
ръце си има, похват няма,
та кога го къпя, то да ми плаче,
аз да го люлея, а то да ми се смее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.