|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Все кога си дойда, Нацке ма, все те намирам,
все те намирам, че си плакала.
Дали си нямам, къщи високи,
къщи високи, двори широки
Пусти ти останали, Павлю бе, къщи високи,
къщи високи, двори широки,
кога си нямам рожба от сърце!
Павлю си Нацки думаше:
- Я мълчи, Нацке ма, не плачи
аз ще да ида в Цариграда
и ще да мина през Узун чаршия;
и там си има баш коюмджия -
ще ти поръчам от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка
Нацка Павлю думаше:
- Опустяло ти, Павлю бе, златното дете,
кога не ми е от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце рожба,
Аз да го къпя, то да ми плаче,
аз да го кърмя, то да се смее!
Гривица, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|