|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * - Все кога си дойдем, Надке ле, все те заварим,все си сърдита, все си плакала. Дали си немаш, къщи-палати, дали си гладна, гола и боса ? - Нито съм гладна, Павле бе, ни гола и боса, най ми е мъчно, дето си нямам, дето си нямам рожба от сърце, рожба от сърце - мъжко детенце. - Я мълчи, мълчи, Надке ма, мълчи не плачи, аз ще да идем във Цариграда, там ще поръчам от злато дете, от злато дете, от сребро люлка. - Пусто ти остало, Павле бе, от злато дете, от злато дете, от сребро люлка, кат' не е дете, то да ми плаче, кат' го люлеем, то да се смее.
Горно Церовене, Монтанско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= |