* * *

Дете от злато

- Ой, Петре, Петре, чорбаджи Петре,
огън да гори твойто имане,
дето си нямам от сърце рожба!
Петър на Мара тихом говори:
- Ой, Маро, Маро, хубава Маро,
утре ша ида в Сливана града,
че ша поръчам златно детенце,
златно детенце със златна люлка.
Че отиде Петър в Сливена града,
та ми поръча златно детенце
златно детенце със златна люлка
и си на село Петър завърна
и си на Мара тихом продума:
- Ой, Маро, Маро, хубава Маро,
аз ти донесох златно детенце,
златно детенце със златна люлка.
Люляла два дня, люляла три дня,
дете не плаче, нито говори.
Викнала Мара, викна заплака:
- Ой, Петре, Петре, чорбаджи Петре,
опустяло ти е златно детенце,
като си нямам от сърце рожба!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010