* * *

Дете от злато

Той отговаря Сърайлем Петър:
- Ой ми те тебе, Фимо-Тодоро!
Язи отде как ида и дойда,
я плачеш, я си плакала.
Дали ни й царство, царството малко,
или си войска, войска нямаме,
или си пари, пари нямаме,
тежко имане, бели сараи?
Ако ни й царство, царството малко,
ний ще си царство, царство постигнем;
ако си войска, войска нямаме,
ний ще си войска, войска съберем;
ако си пари, пари нямаме,
ний ще си пари, пари отсечем.
Тя отговаря Фима-Тодора:
- Ой ми те тебе, Сърайлем Петре,
пусто ти остало тежко имане,
тежко имане, бели сараи,
кога си немам от сърце рожба.
Снощи си минах край братови си,
покрай братови си, клетия сирмах,
че той си й седнал да си вечеря
със неговите дребни дечица -
едно му свири, друго му пее,
едно му плаче, друго му граче,
друго му седи на коляното.
Той отговаря Сърайлем Петър:
- Я мълчи, мълчи, Фимо-Тодоро,
мълчи, не плачи, не са кахъри -
аз ще да ида на куюмжии,
ще ти излея от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
Тя отговаря Фима-Тодора:
- Ой ми те тебе, Сърайлем Петре,
пусто ти остало от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
кога не граче, кога не плаче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010