|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павльо на Нацка, думаше:
- Що си кахърна, Нацке ле?
Кога кат' дойда, Нацке ле, все си кахърна,
все си кахърна, Нацке ле, все си плакала.
Дали си гладна, Нацке ле,
гладна, Нацке ле, и жедна?
Дали за пари, Нацке ле, си петимна,
или за двори широко, Нацке ле,
двори широко, Нацке ле, къща висока?
Нацка на Павльо, Павльо, думаше:
- Пусто ти остало, Павльо ле, злато и сребро,
злато и сребро, стока и мъка,
двори широко, къща висока,
като си нямаме от сърце рожба,
от сърце рожба - мъжко детенце!
Павльо на Нацка, Нацке, думаше:
- Мър мълчи, Нацке ле, не плачи,
аз ще отида, Нацке ле, у Цариграда,
там ще ми излям, Нацке ле,
от злато дете със сребърна люлка.
Нацка на Павля, Павльо, думаше:
- Пусто ти остало, Павльо ле,
от злато дете със сребърна люлка,
като не е от сърце рожба,
да ми заплаче, да му хортувам.
Павльо на Нацка, Нацке, думаше:
- Мър, мълчи, Нацке ле, не плачи,
много са хора с таквиз кусури!
Драганово, Горнооряховско (Иванчев, П. Песенна съкровищница.
В. Търново, 2005, с. 44 - "Павльо на Нацка думаше"); песента е вероятно
диктувана или преразказана - не е спазен размерът.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|