|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Все кат се върна, Надке ле, все си плакала,
все си плакала, все си сърдита;
дали си гола, гола и боса
или си гладна, гладна и жадна?
- Ой та бе, тебе, Павле ле, нито съм гладна,
нито съм гладна, нито съм жадна,
най ми е мъчно, че си нямаме,
че си нямаме от сърце чедо,
ако не момче, поне момиче...
- Мълчи ми, мълчи, Надке ле, мълчи, не плачи,
утре ще ида във Цариграда,
там ще ти купя от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
- Пусто опустело, Павле ле, от злато дете,
от злато дете, сребърна люлка,
кога си нямам от сърце чедо!
Кога приплаче, да го накърмя,
кога го къпя, да ми се смее...
Димитровград; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|