|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павли си Надки думаше:
- Коги как дода, Надке бе, от Цариграда,
все те заварям, че си плакала,
все си плакала, и си жалила -
дали си болна, или си жадна?
Надка си Павли думаше:
- Нито съм болна, Павле бе, нито съм жадна,
я най си плача, плача и жаля,
че аз си нямам от сърце рожба,
от сърце рожба, от Бога дарба!
Вчера си ходих у кръсничени,
там си заварих до девет люлки;
във девет люлки - девет дечица,
едно си вречи, друго си кречи!
Павли си Надки думаше:
- Я недей плака, Надке бе, я недей жали,
аз ща си ида във Цариграда
и ща донеса от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
Надка си Павли думаше:
- Опустяло ти, Павле бе, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
кога си нямам от сърце рожба -
от сърце рожба, от Бога дарба!
Черни Осъм, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ); с отглас и от друг известен
мотив за бездетството.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|