|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Когат' си дода, Надке бе, все те заварвам,
все те заварвам кахърна, жаловна,
кахърна, жаловна и си плакала.
Не са кахъри, недей да плачеш.
Дали си нямаме, двори широки,
двори широки, къщи високи,
къщи високи, тежко имане?
- Пусто ти останало, Павльо бе, двори широки,
двори широки, къщи високи,
къщи високи,тежко имане,
кога си нямаме от сърце рожба,
на теб да каже "татко бе",
а на мен "мама" да каже.
- Не се кахъри, Надке бе, недей да плачеш,
аз ще отида във Цариграда,
във Цариграда - във Узун чаршия,
във Узун чаршия, при баш куюнжия,
от там ще ти купя, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
- Пусти ти устанали, Павльо бе, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
кога си нямаме от сърце рожба,
на теб да каже "татко бе",
а на мен "мама" да каже;
аз да го люлея, то да се смее,
аз да го къпя, то да ми плаче!
Бяла, Беленско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|