* * *

Дете от злато

- Аз ходих, ходих, където ходих,
вечер си дода, все си весела,
таз вечер дойдох, не си весела,
не си весела, не си засмяна;
дали си гладна, или си жадна,
или си нямаш герджик премяна?
Отговаряше герджик Куртеза:
- Нито съм гладна, нито съм жадна,
и аз си имам герджик премяна.
Снощи отидох у братови ти,
братови ядат и се веселят,
деца играят, булки се смеят,
и аз ги гледах, че ми дожаля,
че ми дожаля, още домиля...
- Я мълчи, мълчи, кадън Куртезо,
аз ще да ида във Цариграда,
ще ти заръчам от алтън дете,
от алтън дете, от сребро люлка.
Че е отишъл и й донесъл.
Тя го люляла, песен му пяла;
не заплакало, не се засмяло.
Отговаряше кадън Куртеза:
- Опустяло ти пустото сребро,
пустото сребро, пустото злато -
кога си нямаш от сърце рожба!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010