* * *

Дете от злато

Рано ранила Кадън Куртеза,
рано ранила в света неделя,
рано ранила, редом редила,
та й отворила сънжар-пенджури,
сънжар-пенджури и сънжар-врати;
та че отиде у братови си,
у братови си, у най сюрмаха.
Братовите й дур девет снахи,
дур девет снахи диван стояха,
дуръ девет люлки уйгун люляха,
дуръ девет песни изедно пеят.
Повърнала се Кадън Куртеза,
та че седнала на прозореца,
как е седнала и заплакала:
- Ой Петре, Петре, Саралъм Петре,
опустяло ти й, Саралъм Петре,
опустяло ти й тежко имане,
кога си нямам от сърце рожба -
аз да му пея, то да са смее,
аз да му думам, то да ми гуца.
- Я мълчи, мълчи, Кадън Куртезо,
я ща ида при баш златарин,
да ти излее от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка.
Ти ще го люляш, то ще ти гледа,
ти ще му пееш, то ще се смее,
ти ще му думаш, то ще ти гуца.
Та че отиде при баш златаря,
та й донесе от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка.
Та го турала във златна люлка -
тя го залюла, то я не гледа,
тя му запяла, то се не смее,
тя му продума, то й не гуца.
Та е е викнала Кадън Куртеза;
та е е викнала, та заплакала:
- Ой, Петре, Петре, Саралъм Петре,
опустяло ти й, Саралъмъ Петре,
опустяло ти й от сребро дете;
от сребро дете, от злато люлка,
кога си нямам от сърце рожба -
аз да му пея, то да се смее,
аз да му думам, то да ми гуца...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010