* * *

Дете от злато

- Все кога дойдем, Наске, все си сърдита,
все си сърдита и жаловита.
Дали си нямаш тежко иманье,
къщи високи, двори широки.
Или си нямаш пари и грошове,
жълти жълтици, дребни дукати.
- Пусто да ти остане, Павле, тежко имане,
къщи високи, двори широки,
злато и сребро, и големи имоти.
Кога си нямам рожба от сърце,
рожба от сърце - мъжко детенце.
- Я мълчи, мълчи, Наске, мълчи, не плачи,
я ще да идем във Цариграда,
във Цариграда, до най-баш чаршия.
Там ще ти поръчам дете от злато,
дете от злато, люлка от сребро.
- Пусто да ти остане, Павле, дете от злато,
дете от злато, люлка от сребро.
То уста има, а говор няма,
то очи има, а поглед няма,
то ръце има, а похват няма,
то нозе има, а поход няма.
А рожба от сърце, мъжко детенце
кога го къпем - в очи да ме гледа,
в очи да ме гледа, да ми се смее.
Кога проходи, "мамо" да ми дума,
из медни уста, с негово езиче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.