* * *

Дете от злато

- Снощи отидох у братови си,
у братови си, у най-малькия,
ах, че ги сварих хляб кат' ядяха,
хляб кат' ядяха, кат' вечеряха.
Хляба им беше от просо пита,
манджа им беше лещена чорба,
наместо сол - брашно топяха,
наместо пипер - чукана кермида.
Синовете свирят, снахите пеят,
снахите пеят, внуките гуцат.
Кат' си отидох и си заплаках:
"Ах, защо нямам от сърце рожба!"
Мъжа ми дума, дума продума:
"Я мъльчи, мъльчи, кадън Куртязо,
аз ще ти дете, дете направя,
дете от злато, люлка от сребро,
люлка от сребро, пелни от сърма!"
Че ми направи дете от злато.
Ах, че заплака кадън Куртяза:
"Пусто остало дете от злато,
кога си нямам от сърце рожба!
Три дни съм люляла, три дни съм пяла,
няма ни дете да си заплаче,
ни да заплаче, ни да загука!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.