|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павли на Нацка думаше:
- Все кат' се върна, Нацке ле, все те заварвам,
все си кахърна, все си плакала;
дали си гладна, гладна или жадна,
дали си гола, гола или боса?
Къщи ли нямаме, къщи високи,
къщи високи, двори широки?
Нацка на Павли думаше:
- Опустяло ти, Павле бе, къщи високи,
къщи високи, двори широки,
като си нямаме от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце рожба.
Павли на Нацка пак дума:
- Аз пък ще ида, Нацке ле, в Цариграда,
в Цариграда, в Узун чаршия,
ще ти поръчам от злато рожба,
от злато рожба, от сребро люлка.
- Опустяло ти, Павле ле, от злато рожба,
от злато рожба, от сребро люлка,
като си нямаме от сърце рожба!
Да го залюлям - да ми заплаче,
да го залюлям, да му запея!
Българево, Балчишко; на Бабин ден (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|