|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Отговаря Кадън Кутреза:
- Бре, ой та тебе, кара Мустафа,
снощи отидох у братови ти,
у братови ти, у сиромаха.
Бре, той си има дор девет сина
и девет снахи с девет дечица.
Той ги калеса зяфет да прави -
синове свирят, булките пеят,
булките пеят, децата гукат.
Че се назади аз повърнах,
у нас отидох, врати отворих -
стените греят от сребро и злато,
от сребро кани, от злато сахани,
но не ми думат, нито хортуват.
Отговаря й кара Мустафа:
- Я ще да ида, ида по Сливен,
по Сливен, по Ямбол, по панаира
и ще поръчам от сребро люлка,
от сребро люлка, от злато дете.
Отговаряше Кадън Куртеза:
- Пусто остало от сребро люлка,
от сребро люлка, от злато дете,
кога не дума, дума и хортува.
Алфатар, Силистренско (Илиев-Друмева, ДБД, № 274 - "Пуста
остала от сребро люлка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|