* * *

Завил ми се пъстър паун
над Данчови равни двори,
Дайне ле, Данчо льо, Дан войвода.
Вил се два дни, вил се три дни,
ни се вдига, ни се слага.
Отговаря Данчов тейно:
- Ой те тебе, пъстър паун,
що се виеш над Данчови,
над Данчови равни двори.
Кат' се виеш не се вдигаш,
не се вдигаш, не се слагаш,
сега два дни, сега три дни -
гладен ли си, жаден ли си?
Отговаря пъстър паун:
- Ой те тебе, Данчов тейно,
не съм гладен, не съм жаден,
най си имаш малък Данчо,
пише му се цар да бъде,
цар да бъде, цар на земя,
цар на земя, цар на място.
Отговаря Данчов тейно:
- Имам, имам малък Данчо,
моят Данчо твърде малък,
твърде малък, още глупав,
той не може цар да бъде,
той не може войска да реди
и не може хазна да брои.
Отговаря пъстър паун:
- Дай го, дай го, Данчов тейно,
цар си има войскаджии,
войскаджии войска делят;
цар си има хазнаджии,
хазнаджии хазна броят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010