* * *

Станчица близнакинята,
Станчица бездетницата,
вечер се Бога молеше,
зорна се турски кланяше:
- Я дай ми, Боже, помогни
и на мене една рожбица,
макар да ми е жабица,
гласец у къщи да чуя!
Както се Станка помоли,
и тъй й Господ помогна.
Станала ми й тварна не голна.
Малко ми нещо станало,
тъкмо ми девет месеца,
като у десеттях пристъпа,
мъжка се рожба родила
на сами ден, на Ивановден.
Име Иванчо му гуди,
Иванчо със три белега -
на челото му слънцето,
на гърдите му месеца,
по снагата му звездите...
Повила го Станка, повила,
у злата го люлка гудила,
залюля Станка и запоя:
- Люлю ми, нани, Иванчо,
да растеш, мама, да порастеш,
царю от стола да изпъдиш!
Душман комшийка я зачу
и тя на царю отишла:
- Царко льо, наша стопанко,
Станчица бездетницата
мъжка си рожба добила
на сами ден, на Ивановден,
името Иванчо му гуди,
Иванчо със три белега -
на челото му слънцето,
на гърдите му месеца,
по снагата му звездите...
Повила го Станка, повила,
у злата го люлка гудила,
залюля Станка и запоя:
- Люлю ми, нани, Иванчо,
да растеш, мама, да порастеш,
царю от стола да изпъдиш!
Кат' я царю тъй зачу,
две верни слуги проводи:
- Скоро Иванчо зъмнете,
че го в тъмница хвърлете,
хвърлете, хем заключете!
Скоро Иванчо тий взели
и го в тъмница хвърлили,
хвърлили, хем заключили.
Малко ми нещо станало,
тъкмо ми девет години.
Царю се от престол спровикна:
- Ратае, мои верни слуги,
я си тъмници отключете,
Иванчови кокале оберете,
оберете и ги заровете.
Като тъмница отключили,
от тъмница изгряло едно слънце -
Иванчо голям порасъл.
Като го царю той видял,
че станал царю от стола,
па седна Иванчо на стола!
Да не е било бивало,
не се би песен пояло...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010