* * *

Че чуло ли се й, видяло,
среди-зима гърмеж да гърми,
дали е на зло, на добро,
или на гладна година?
Нити е на зло, на добро,
нити на гладна година.
Снощи се дете добило,
озаран рано продума:
- Стани ме, мале, окъпи
да расте и да порасте,
да взема царю царството!
И майка му се уплаши
от това мъжко детенце,
ръгнала, па побягнала,
по комшийките отишла
на комшийки си думаше:
- Да ми видите и знайте,
какво се дете намери;
снощи се дете намери,
узаран рано продума:
"Стани ме, мале, окъпи,
да взема царю царството,
а па на бана банството!"
А комшийки й думаха:
- Иди си гледай детето,
това е дете пророче...
Тя си е тях отишла,
та па във къщи не влези,
ала на пенджер надникна,
па си видяла край дете
три зъме, три златоглави -
една детето къпеше,
друга му повой правеше,
третя му боска даваше.
Не са ми биле три зъме,
ами са три орисници.
От чиляк на чиляк - прочу се
това ми мъжко детенце
до царя и господаря.
А царя ми е проводил -
де найдат мъжки дечица,
от три години надоле,
децата да си изсекът,
царството да си запази,
царството, господарството.
Ходиха, деца сякоха,
Коги при това дойдоха,
тия детето найдоха,
де е край майка заспало
като агънце до майка.
- Да махнем да го съсечем,
или при царя занесем
и царя дете да види,
ка ще му царството превземе
таквоз ми мъжко детенце.
Та па майка му вързале,
па си детето узеле,
та си при царя отишле.
Царя си дете погледна
та па си дума издума:
- Да махна да го съсечъ,
какво ли ще се науча,
сабята да си кървавя,
с таквози мъжко детенце!
Ха да го хвърлят в темница
със неговата майчица,
във темница да си измрът.
Седяха девет години
във тази темна темница.
Сам си се царя провикна:
- Стано ле, тъмничарке ле,
я земи метла във ръка,
отключи темна темница,
на дете кости измети
и на майка му кокале,
че ще ми дете уземе,
уземе царството превземе!
И тя си узе метлата,
отключи темна темница,
на дете кости да мете
и на майка му кокале.
Коги погледна детето,
край него седят светици,
а детето е седнало
на позлатена трапеза,
всички му светци стояха -
свети Гьорги курбан коли,
свети Иван си го служи,
свети Димитър свящ държи,
а свети Петър хляб дава.
Като го видя тъмничар,
той си ми назад побягна,
та па на царя продума:
- Честити, царю, честити,
ето ми глава и сабля,
ако ми вяра не хващаш,
ти ми главата отсечи -
ти ми си царю на стола,
детето в темна темница,
царството ти е превзело.
Всички му светци стояха -
свети Гьорги курбан коли,
свети Иван си го служи,
свети Димитър свящ държи,
свети му Петър хляб дава,
то ти й царството превзело!
И царя ми е подскочил,
на темницата отиде
да види мъжко детенце.
Като е видял детето
на позлатена трапеза
и ми е видял светците
като му курбан колеха,
та му се сърце обърна,
та му се злъчка пукнала,
на царя, на господаря,
царя в темница умира.
Тогиз детето станало,
та му на стола седнало.
Царството се зорлян не зело,
ами със Божа повеля.
Кога ми Господ повели,
тогиз са царството презима.
Да ми се не е правило,
не би се и песен пяло...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010