* * *

Имала мама, имала
едного сина Дамянча,
че го е мама окъпала
и в люлчица турнала,
турнала, песен запяла:
- Де, нани, нани, Дамянчо,
да растеш, мама, пораснеш,
голям юнак да ми станеш,
от царя царство да вземеш,
царството и везирството.
Чужди са хора зачули,
на царя се обадили,
царя заповед издава -
детенцето да вземат
и при него да го занесат,
фурните да се запалят
и в огъня да го хвърлят.
Като го в пещи хвърлили,
хвърлили, там затворили;
девет години минало,
на десетата година
царя заповед издава -
пещта да се отвори,
да видят какво е станало.
Като пещта отворили -
Дамянчо си на стол седял
и с перо си писмо пишел.
Кат видял царя туй чудо,
Дамянчо жив да остане,
и се ясно изпровикнал:
- Халал да ти е царството,
царството и везирството!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010