* * *

Вчера се е дете добило,
добило и го кръстили,
кръстили и продумало:
- Къпи ме, мамо, кърми ме,
да раста, да си пораста,
от царя царство да взема
и от везира - везирство!
Де са го, холан, зачули,
негови верни комшии,
те каил не са станали,
че са при царя отишли
и още на царя думали:
- Царьо льо, царю честити,
вчера се дете добило,
добило и го кръстили,
кръстили и продумало:
"Къпи ме, мамо, кърми ме,
да раста, да си пораста,
от царя царство да взем
и от везира - везирство!"
Че отде го е зачул и царя,
той на гавази думаше:
- Гавази мои, риджели,
скоро Иванча доведете!
И те са Иванча довели
и го в тъмница хвърлили;
малко е, многопоседял,
тъкмо ми девет години.
Царя гавази думаше:
- Гавази мои, риджели,
я си тъмница отворете,
та си кокали изхвърлете!
Те си тъмница отвориха -
Иванчо насред стоеше,
едно му кандило гореше,
печено агне ядеше
и червено вино пиеше.
Като го царя погледа,
той си от столнината стана,
че си е турил Иванча,
че от царя царство отърва
и от везира везирство!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010