* * *

Родила е Ирина невеста,
родила е това мъжко дете,
къпала го ю златно корито,
повила го ю свилни пелени,
люляла го ю сребърна люлка,
кат го люля и му песен пела:
- Нани, нани, мамино детенце,
от маненко големо да станеш
и на царя царството да вземеш,
и на бано на столе да седнеш!
Дочуло се ю цареви двори,
цар си прати нему верни слуги
да юкраднат Иринино дете.
И слуги са царя послушали,
опазили Ирина невеста,
ка отиде на ивер на вода,
юкраднали нойно мъжко дете.
Ни го били, ни па го мъчили,
хвърлйли го ю тъмни зандани,
ега би се само погубило.
Ка минало ни много, ни малко,
ка минало до девет години,
обидели Иринино дете.
Ни се дете само погубило,
научило до девет езика
и на царя царството вземало,
и на бано на столе седнало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010