|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Покачила е Божа майка,
нани ми, нани, млад Иванчо,
покачила е златни люлки,
та си запяла лична песен:
- Расти, Иванчо, да пораснеш,
да отземеш бащино си,
бащино си - столнината!
Отде зачу цар Костадин
та изпрати бързи слуги:
- Я идете, бързи слуги,
млад Иванчо откраднете,
хвърлете го в тъмницата!
Отишли са бързи слуги,
млад Иванчо откраднали,
хвърлили го в тъмницата.
Три години дъжд не валя,
дъжд не валя, сняг не капна,
болярите задлъжняха,
сиромасите починаха.
Отговаря цар Костадин:
- Я идете, бързи слуги,
млад Иванчо изхвърлете!
Отишли са бързи слуги,
отворили тъмницата,
млад Иванчо на стол седи,
на стол седи, книга държи,
като я държи и я чете.
Наздраве, млад Иванчо!
Смолница, Добричко; коледна - на дете (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|