* * *

(...)
Отдека йе чул селски протогер,
па йе разгласуал на сето село,
реч по реч до цар се чуло.
Допратил йе цар до два сеймена,
та си вземале мъжко дете,
па го затвориле темна темница,
до три години ни го пушчиле, ни го виделе.
Па си цар веле и говоре:
- Е, виека, до двоица сеймени!
Отворете темната темница,
та изхвърлете мъжкото дете!
Отвориле темната темница:
- мъжко дете у столи си седе,
у столи си седе и книга си чате,
окол него негови дружина.
Па се върнале до двоица сеймени,
на цар велят и говорат:
- Мъжко дете у столи си седе,
у столи си седе и книга си чате,
и окол него негови дружина,
и у темница сънце грее!
Па викнал цар: - Извадете мъжко дете,
извадете, да го погубам!
Извадиле мъжко дете.
Измъкна си цар со остра сабя,
схвана му се десната ръка!
Па си оставил мъжко дете,
па го оставил на негови столи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010