* * *

Прикачила е Божа майка
нани ми, нани, млад Иванчо,
прикачила е златна люлчица,
в люлчицата лежи млад Иванчо,
люляла го е Божа майка,
люляла го е и му е пяла:
- Расни, Иванчо, да пораснеш
да отнемеш бащино си имане!
Де се е чуло чак до царя,
чак до царя и до везира.
Хвърлили са Иванчо в затвора.
Минали се девет години -
ни дъжд валя, ни сняг падна.
Пуснали са млад Иванчо,
млад Иванчо на стол седи,
на стол седи, писмо пише,
чак до царя и до везира.
Туй наздраве на млад Иванчо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010