|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Милице, мари, Милице!
Останала йе Милица
с мъжкото дете Груица
и с това тежко имане.
Чудила се йе Милица,
що аир да му направи.
С нога му лулка лулала,
с уста му песна пеала:
- Нани ми, нуни, Груица,
расни ми, сину, порасни
и голем да ми пораснеш,
сите те моми иская,
ни една мома не вземай,
царева щерка ке вземем,
на царо царщина ке отмем.
Русиново, Малешевско - Македония (Пенушлиски, К. Малеш и Пиянец.
3. Малешевски фолклор. Скопjе, МАНУ, 1980, № 126 - "Милице, мари Милице").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|