* * *

Стигнала йе Струмица невеста,
стигнала йе едно мъжко дете;
го кръстиле малечок Йована,
с нога го люлят, со уста му пеит:
- Нани ми, нани, малечок Йоване!
Два дни те гледаф, колко две години,
три дни те гледаф, колко три години.
Ти ми имаш голяма нишана,
на чело имаш кръст позлатен,
ако Бог да' и сугено бидит,
ке му вземеш цару царщината!
Я дочуле клетине комшии,
я наклеветиле дур' при царот.
Цар ми прати до два чохадара,
да ми земет това мъжко дете.
Два чохадара порти ми клюкват;
и портата им се отвори.
Си грабнаха она мъжко дете,
го отнесоха дури при цара.
И цар им велит на чохадари:
- Варлете го в атовите да г' изгазет.
Го варлийе тие в атовите,
а това се качи на атови!
- Варлете го в силна фурна д' изгорит.
Го варлийе тие в силна фурна;
кога сутра го видо'а дете,
скръс нодзе тоа къде седит
и ми пеит бела книга.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010