* * *

- Станянине, господине,
Станянице, стара мале,
чуле сме те, та сме дошле,
в темни нощи, кални друме,
почупихме нови карби,
покривихме мор калпаци.
Имаш сина златокоса,
златокоса, сребровръа,
дай го, дай го, с нас да иде,
с нас да иде, бан да бъде,
бан да бъде, цар да бъде.
Проговаря Станяница:
- Имам, имам бан не хваща,
нали ми е милно младо,
милно младо, аджамия,
не знае си лефе дели,
не знае си кон отседля,
не знае си войска реди.
- Станянице, стара мале,
дай го, дай го не грижай го,
тамо има дор троица,
дор троица лефеджии -
първи ще му лефе дели,
втори ще му кон отседла,
трети ще му войска реди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010