* * *

Синьок ми се рожба породила,
рожба ми е дете нишанлия -
на глава му ясно сънце грее,
на раменя дребни звезди греят,
на гради му ясен месец грее.
Дочул го е царо ем везиро,
па си пратил до два ми сеймена,
па вземаа дете нишанлия.
Майка му го жално прожалила,
проговарят два царски сеймена:
- Трай си, трай си, тизе стара майко,
цар го сака, цар да си го праве.
Па го отнесоа дури кай царо.
Кога виде царо ем везиро,
проговаря царо ем везиро:
- Защо сте го живо тук донеле,
та му руса глава не отсекле?
Па си рипна самски тогай царо,
та си взема тая остра сабя
да отсече детска руса глава.
Иса'нали двете царски ръце,
ослепели двете царски очи,
проговаря царо ем везиро:
- Прости дете, язе сам ти грешил!
Изговаря дете нишанлия:
- Я прощавам, Господ не прощава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010