* * *

Де се е чуло, видяло,
среди-зима гърмел да гърми
среди-зима, сред Ивановден?
Защо йе гърмяло, трещяло?
Царска йе дъщеря родила,
мъжко се дете родило,
и го кръстили Иванчо,
Иванчо пъстър дуганчо.
Когато са ми го кръщали,
детенце дума казало:
- Къпи ме, мамо, и гледай,
в златни ме гунки загъвай,
да раста, да си пораста,
царството да си оттърва,
царството и везирството,
царството ми йе дядово,
пък везирството бащино.
Де го стрина му зачула,
че тя въз царя отиде,
па си на царя думаше:
- Царю ле, царю честити,
твойта дъщеря родила,
мъжко се дете родило,
родило и продумало:
"Къпи ме, мамо, и гледай,
в златни ме гунки загъвай,
да раста, да си пораста,
царството да си отърва,
царството и везирството,
царството ми е дядово,
пък везирството бащино!"
Как зачу царя таз дума,
той на риджали думаше:
- Риджали, мои ратаи,
у Иванчови вървете,
та си Иванча хванете,
в конска го торба турете,
че си го мене донесете.
Отишли са ми риджали
та са Иванча хванали
и са го царю донесле,
цар на риджали думаше:
- Риджали, мои ратаи,
в ахъри Иванча хвърлете,
атове да го изтъпчат.
Че го в ахъри хвърлили.
Седял йе малко, ни много,
тъкмо ми девет години.
Че отворили ахъре -
Иванчо яде и пие
на царски божи трапези.
Кат го риджали видели,
че го въз царя занесли.
Цар на риджале думаше:
- Риджале, мои ратае,
насечете дърва сурави,
опалете хурни големи,
Иванча в хурни хвърлете.
Зачуха риджали таз дума,
опалиха хурни големи,
Иванча в хурни хвърлиха.
Седял йе малко, ни много,
тъкмо ми девет години;
отворили хурни големи -
Иванчо на стол седеше,
бяло си книже държеше,
черно си слово пишеше.
Цар си Иванчо думаше:
- Иванчо, пъстри дуганчо,
толкоз те, Иванчо, мъчиха,
да те уморат не можат.
Халал да ти йе царството,
царството и везирството!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010