* * *

Снощи се дете намери,
намери и продумало,
добро му име кръстили,
добро му име - Иванчо.
То на мама си думало:
- Храни ме, мамо, пази ме,
да раста, да си пораста,
че аз ще, мамо, да земна
на царя, мамо, царството
и на везиря везирство!
Де го й зачула стринка му,
стринка му, некаилната,
тя се хубаво премени
и си при царя отиде
и си на царя думаше:
- Царю ле, царю честитий,
не знаеш, царю, не знаеш,
снощи се дете намери
на мойта стара етърва,
намери и продумало;
Иванчо са го кръстили
и на мама си думаше:
- Храни ме, мамо, пази ме,
да раста и си пораста,
че аз ще, мамо, да земна
на царя, мамо, царството
и на везиря везирство -
царството ми е бащино,
а везирството дядово!
Де й зачул царя таз дума,
той на гавази думаше:
- Гавази, мои ратаи,
скоро в Иванча идете
и го с пелени грабнете,
че го при мене донесте;
фурните вие палете
и си Иванча метнете -
да седи Иванчо три дена,
три дена, още три нощи,
дорде Иванчо изгори!
Като е седял Иванчо
три дни ми, още три нощи,
царя гавази думаше:
- Скоро фурните отворете,
Иванчова пепел хвърлете.
Когато фурните отворили,
Иванчо на стол седеше,
на ръка перо държеше
и си на книга пишеше.
Кат' го гавази видяха,
скоро въз царя отидоха
и си на царя думаха.
Кат' чу царя таз дума,
скоро джелати повика
и на джелати думаше:
- Да посечете Иванча
и главата му фърлете!
Кога при Иванча отишли,
един от тези гавази
с лева го ръка улови,
а със дясната замахнал,
сабя се надве строшила
и му ръката изсъхна...
Като се царя научил,
сам при Иванча отиде,
със две го ръце прегърна
и го на стола занесе,
и на Иванча думаше:
- Халал да ти е царството,
царството и везирството!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010