* * *

Сакала й мама, майно ле,
че няма мама душмани,
пък тя да била имала -
млад Себан, млада войвода.
Когат' е било през ноща
гътнали дувари камени
и ручнали къщи талпени,
и девет са братя заклали,
и им булките прибрали,
и на булките люлките.
Само останал Николчо,
Николчо, дете на три дни.
То се из пелени извлече
и се през прага привлече,
и на мама си думаше:
- Храни ме, мамо, гледай ме,
да расна, да си порасна,
от царя царство ще взема,
пък от везиря везирство.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010