Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Дете, обречено за цар (Б)

Тодоро, Тодоро Влахино!
Останала Тодора Влахина,
останала с девет сирочета;
чудила се сос ни що да чини.
Прочула се пуста евтиния,
евтиния у пуста София -
куту жито педесе грошеве,
ока просо дванаесе гроша;
на сите по дюкян купила,
на Димитрия до два дюкяна купила.
Сите ги е на занаят дала -
кой терзия, кой млад кюркчия,
Димитрия на два занаята дала -
ем терзия, ем млад патречия.
Прожегна се черна чума,
та не бие секъде редом,
но избира кой-де-ка юнака,
кой-де-ка юнака, по един у майка;
удари девет мили сина -
сите ги гробища качала,
Димитрия у двор закопала.
От зара сину "Добро утро!",
вечер иде сину "Добро вечер!
Жежка ли е, сину, землена постелка?
Жежка ли е, сину, камена сглавница?
Жежка ли е, сину, щичена завивка?
И му пали по пол ока свещи.
От жалби е земня продумала:
- Стега, мале, стига, мило мале!
Сос свещи покрово изгоре,
сос сълзи гроби изтопи.
Чудила се Сирота Влахина,
чудила се сама що да прави;
па улезна у нова градина,
та откина до два ми зунбуля,
откина ги сос левата ръка,
та ги тури у десната пазука.
От занбуле що че да ю биде?
Пошла е трудна и дебела;
носила го девет месеци,
родило се дете самотворно -
на глава му златна зиманлия,
под ръцете златни крила трепчат.
От радости Сирота Влахина
направи му сребърна люлчица,
на люлката златени люлила;
повила го у свилни пелени,
вержа люлка за блага ябука;
ем го люля, ем му песен пее:
- Люлюй, нане, дете самотворно!
Поканила петината попове
и канила петина кумове,
та керстила дете самотворно,
тури му име Йована.
Ем го люля, ем му песен пее:
- Люлюй, нане, дете самотворно,
да пораснеш юнак над юнак,
да преотмеш на царо царството,
да си станеш най-голем валия!
Дочули я комшии душмане -
изпишая тая бела книга,
на книгата това черно писмо;
пратия го цару Костадину,
разчете го цару Костадину
и извика два берза юнака,
два юнака како два голака:
- Да идете на Влашката земня,
да идете Влаиини двори,
ни е бите, ни е баш мъчете,
сал' вземете дете самотворно -
де е сага, тува да е!
Отидоа на Влашката земня,
на Влаиините двори:
- Добро утро, Влахино невесто!
- Дал Бог добро, два бързи юнаки!
Дал' сте дошли лебе да ядите
ил' сте дошле вино да пиете?
А они потие говорет:
- Е, тизека, Влахино невесто!
Ни сме дошли леба да ядеме,
ни сме дошли вино да пиеме,
но сме дошли дете да вземеме,
твое дете самотворно!
Отнесоа дете самотворно,
отнесоа на царската земня,
дадова цару Костадину.
Развил го царо Костадино -
на глава му златна айманлия,
под ръце му златни крила трепчат!
Погледа го царо Костадино,
па извика Нико занданджия:
- Ой, тизека, Нико занданджия,
отвори си темните зандане,
та да фърлиш дете самотворно,
да го фърлиш у темни зандани,
да го ядат змии и гущери.
Отвори Нико темните зандани,
та си фърли дете самотворно,
да го ядат змии и гущери.
Поболя се царо Костадино,
обидоа Орье и Загорье,
не могоа лекове да найдат;
поболе се много царо Костадино -
из кости му трава проникнала,
из очи му мухи пролитая,
у уши му поганци матиле.
Проговори царо Костадино:
- Е, тизека, Нико занданджие,
отвори си темни зандане,
ега найдеш от дете косчица,
белки ме е макя му проклела -
та да носиш на негова майкя,
да си види дете косчица!
Отвори си Нико темни зандане,
да си тражи от дете косчице,
и види -
дете седи на свилна постеля,
света Петка у скут го държеше,
света Неделя свеща му светеше,
дете чете книга вангелия...
Па си стана дете Йованя,
та си дойде при царо Костадино,
и си хвана царо Костадино -
изверте му тия черни очи,
отсече му тия бели ръце;
и му купи дервена паница,
изнесе го на длеги друмове;
па нему потио говори:
- Аво, цару, аво, Костадину!
Тува, цару, царство да царуеш!
Тува, цару, кралство да кралюеш!
Па си прати дете Йованя,
па си прати два бърза юнака,
та ги прати на Влашката земня,
да доведат нему стара майкя.
Пойдоа два бърза юнака,
пойдоа на Влашката земня,
доведоа неговата майкя;
проговори неговата майкя:
- Е, тизека, дете самотворно!
Се ми е млекото изтекло.
Я дете потио говори:
- Аво, мале, аво, старо мале!
Мене ми е млеко доождало.
Дете игра с лека боздугана,
лека-лека, деведесе ока,
и си седи на царския стол.

 


Жилинци, Кюстендилско (Качановский, № 113 - "Рождении у влахини Теодоры "самотворнаго" дитяти Йоанна, каторый был брошен царем Константином в темницу, а затем наследовал его царство").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010