* * *

Прикачила й Божа майка,
нани ми, нани ми, млад Иванчо,
прикачила й златна люлка,
на два стръка босилкови.
Иванчо майка му пее,
хем му пее, хем го люляла:
- Расти, Иванчо, да пораснеш,
да пораснеш, да си вземеш,
да си вземеш бащино си,
бащино си - столицата!
Де го й зачул цар Костадин,
отговаря цар Костадин:
- Ой ви вази, бащинджари,
бащинджари, дребниджари,
я идете, предимнете,
предимнете, откраднете,
откраднете млад Иванчо,
хвърлете го в тъмницата,
тъмницата, девет ката,
девет ката, девет боя.
Лежа Иванчо мало й много,
мало й много девет годин.
Отговаря цар Костадин:
- Ой ви вази, бащинджари,
бащинджари, дребниджари,
я идете разключете,
разключете тъмницата,
тъмницата, девет ката,
девет ката, девет боя,
изхвърлете Иванчовите,
Иванчовите кокали,
Отишли са бащинджари,
бащинджари, дребниджари,
разключили тъмницата,
тъмницата, девет ката,
девет ката, девет боя -
Иванчо вътре на стол седи,
на стол седи, перо държи,
писмо пише чак до царя,
чак до царя, цар Костадина!
Туй наздраве, цар Костадин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010