* * *

Родила е сирота влахинка,
родила е това мъжко дете,
мъжко дете, сина златокоса.
А се роди, а веднъг продума:
- Леле мале, моя стара мале,
да си кликнеш троица попове,
да ме кръста троица попове;
да ми кръста именце Йованчо!
И майка е дете послушала,
та кликнала троица попове,
та кръстиле дете златокосо,
кръстили му именце Йованчо.
Па завика дете у пелени,
та го люля сирота влахинка,
па го люля и па му говори:
- Нуни, нуни, мое мъжко дете,
тизе ми си сина златокоса,
крал че ми си над сите кральове,
бан че ми си над сите банове,
че ти земем кральовата черка,
черка на Шибински кральо,
та никому да се не посвиди!
Посвиде се на кучка етърва,
та изписа това бело книже,
бело книже, това ситно писмо,
изпрати го код Шибински краля.
Ка е прегледал Шибински краля,
прегледал е това ситно писмо,
у писмото му е изписано:
"Снощи роди сирота влахинка,
родила е сина златокоса,
веднъга го е майка обрекла -
крал че бъдеш над сите кральове,
че преотме кралство на Шибински краля!"
Повикал е Шибински краля,
повикал е до три верни слуги,
та ги прати код сирота влахинка:
- Вала вие, до три верни слуги,
ка ойдете код сирота влахинка,
сос харно да й дете посакате,
да ви даде дете златокосо,
да го даде, код мене да го донесете!
Ка ойдоха до три верни слуги,
ка ойдоха при сирота влахинка:
- Таком Бога, сирота влахинко,
много здраве от Шибински краля,
да му харижеш сина златокоса;
кральо нема мъжко дете,
да го дадеш за син да го чува...
Дала го е сирота влахинка,
дала го е и се зарадувала;
дала си е това мъжко дете,
дала го е, та го занели,
занели го код Шибински краля.
Ка отнели дете у пелени,
отнели го код Шибински краля;
ка погледна кральо дете у пелени,
па си окна Петър занданджия:
- Таком Бога, Петре занданджия,
я си вземи това мъжко дете,
та го носи у тевни тевници,
та го фърли у тевна тевница,
у коя има змии и гущере.
Взел е го Петър занданджия,
взел е дете за тънки повои,
та го отнесе у тевни тевници,
дека има змии и гущере.
Дожалело е на Петър занданджия
да го запъди у змии и гущере,
а Петър го е на клин закачил,
закачил го за тънки повои,
и дете у тевница вика,
а Петър тевници затвори,
затвори и па заключи.
Мина се ни много, ни малко,
минало се до девет години
и настъпи десета година;
ка е било на ден, на Великден,
крал си окна Петър занданджия:
- Таком Бога, Петре занданджийо,
я отвори той тевни тевници,
дека бехме дете затворили,
дали нещо има от дете облича?...
Отишел е Петър занданджия,
ка отвори той тевни тевници,
дека е дете затворено,
ка погледна Петър занданджия,
тамо нема змии и гущере -
смръзнало се леда девет педа!...
Ка погледна това мъжко дете,
не изели го ни змии, ни гущере,
нело седи на леда девет педа,
и до него остра сабля седи,
забодена у леда девет педа!...
Повърнал се Петър занданджия,
та си Петър на кральо казуе:
- Е, кралю ле, кралю честити,
що ми, кралю, ти нареди,
ка фърлих дете у тевни тевници,
у тевници при змии и гущере,
не го изели змии и гущере,
нал се смръзнало леда девет педа -
дете седи на леда девет педа
и при него тая остра сабля,
забодена у леда девет педа!...
Крал си рипна, та сам си ойде,
та надзърна у тевна темница.
Ка погледна това мъжко дете -
не го яли ни змии, ни гущере,
нито има ни змии, ни гущере,
нал' се изляло леда девет педа;
дете седи на леда девет педа,
и до него тая остра сабля,
забодена у леда девет педа!...
Ка го виде крал, веднъг се уплаши,
а дете му потийо говори:
- Не гледай ме, кралю ле Шибински,
нело улезни тука при мене.
И крал тогай глава си наведе,
да улезне при това мъжко дете.
Дете извади тая остра сабля,
извади я низ леда девет педа,
еднъж с' сабля махна,
та на крал глава отсече.
Ем го сече, ем потийо говори:
- Полеж тука, кралю ле Шибински,
дека съм язе без майка лежал,
ни съм от майка млеко сисал,
ни леб съм ручал девет годин дена...
Веднъг рипна това мъжко дете,
веднъг кралю на столове седна,
веднъг му е кралство преотело...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010