* * *

Снощи се доби детенце,
отзарани майци продума:
- Къпи ме, мамо, мажи ме,
да си раста, да си пораста,
да взема цару царството
и бану, мале, банството,
и кралу кралството,
че ми е кралству дедово,
че ми е царству бащино,
и банство укьово!
Дочуле са го душмане
отишли цару казале.
И цар заповедал да го вземат
и го хвърлат у темна темница,
змии и гущери да го изедът.
Са детенце узели и са занеле
у темна темница,
у змии видофкине,
у жаби хвъркати
и зелените гущери.
Нали е майка рождена
свадем одила и питала,
и го издирила и изпитала.
Нали си е Божа работа,
кога майка на прозорец надникнала -
детенце на одър седеше
със златна ябълка играеше.
Света Среда му свещ държи,
свещ държи, та му свети.
Свети Петък метеше, та измита,
та измита тия жаби хвъркати,
тия жаби хвъркати, гущери зелени
и тия змии видофкини.
Света Среда го хранеше
та расло детенце порасло,
та узело на цару царството
на бану банството,
и на кралу кралството

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010