* * *

Останала Сирота Влахина,
останала млада вдовица,
породила дете напосниче -
под мишници златни криле има!
Покръсти го Сирота Влахина,
покръсти го Йованче сираче,
и го кладе на позлатна люлка,
та го люля и му песна пое:
- Спи ми, спи ми, Йованче сираче!
Ако живо да ми станеш,
ти кеш кралство да кралюваш,
и ще земя да повелаш,
а во Будима, Будима града.
Бог да бие комшието що чуха,
написаха и на кралье занесоха:
- Много здраве, крал будимски!
Породи се мъжко дете,
царство тебе ще ти земе!
Той си прати кафеджие,
та си вземат мъжко дете,
и вързаха стара майка,
за дерека мермер камен.
Извадиха мъжко дете
като пиле от пазува,
дадоха го крал будимски.
Как му виде златни криле,
и го фърли на зандана,
дека има студна вода,
и си има люти змии,
люти змие да го ядет,
на водата да изгние.
Тамъ полежи малко много три години..
Откак ми е затворило
малко дете на зандана,
кралье се е разболело -
ни умира, ни станува!
Собрали се екимджие,
пак не может да го оздравет!
Собират се духовници
та се крале исдухова:
- Държало съм кадилъци,
повелал съм тая земя,
и съм клало малко дете
във зандана да погине.
Тога речет духовници:
- Земи дете, та го пустни
Радомира на майка му.
Дека сички одредева,
там и него да одреди,
та му душа споменува.
Пустна кралье занданджийче,
да му збере кокалете,
зандана е отворило -
от зандана слънце грее!
Води ми са пресъхнале,
живини са излегнали,
дете ми е поседнало
иа зандана в златни скомен;
там си учи бела книга,
та го учи света Петка,
света Петка и света Неделя.
Повърна се занданджийче,
та казува и на кралье:
- Чуеш, кралье будимски!
Дете си е на живота,
тамо пее бела книга,
бела книга вангелие.
Пак си стана краля болен,
та отиде на зандана,
да загуби малко дете -
махна сабя да го губи,
изпадна му от ръката!
Пак я взема в лева ръка,
изсъхна му и лева ръка!
Тога стана малко дете
сос крилата назлатене,
сабя взема мало дете,
та загуби крал будимски.
И си прати кафеджие,
та закарат кочиите;
и поръча малко дете,
да му дойде стара майка,
във Будима да ми седи:
- Ние царство да седимо,
още си сам малко дете,
та не знам сичка земе,
стара майка да ме учи.
Достигнаха Радомира,
заведоха стара майка,
седнаха ми на Будима
майка и чедо да царува.
Това песна останала,
да се пое, приказува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010