* * *

Снощи се е Маринчо родило,
заран Маринчо продума:
- Къпи ме, мамо, мажи ме,
да расна, да порасна,
на царя царството да взема,
на баща Ваньо богатството,
и на везира везирството!
Нали е майка глупава,
тя се на комити похвали,
комити, върли душмане,
и те са на царя казале,
а царя е потеря изпратил -
дето си Маринчо намерят,
там да си Маринчо вземат,
при него да го заведат.
Царя заповед заповядал,
да си Маринчо захвърлят,
през девет зандана в десетия,
там има зъме крилати,
да си Маринчо изяде,
да си Маринчо погуби!
Но са се минале, минале,
тъкмо ми девет години,
Маринчовата майчица,
тя се за Маринчо сетила,
и па си е при царя отишла,
и му се тихо помолила:
- Царю ле, царю, честити,
пусни ме, царю, честити
стаите да ти помета,
пепелта в кърпа да вържа.
Девет е стаи помела,
кога десета отворила -
Маринчо на стол седеше,
ситно си писмо пишеше.
Царя е от престол станал,
а Маринчо на престола седнал,
та му е царството вземал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010