* * *

Снощи минах край Даньови,
Даньо ле, Данчо, Дан войвода,
край Даньови равни двори,
що се запрях да погледам,
що са коли пробивани,
що са пръти повивани.
Провикна се цар Костадин:
- Ой те тебе, Даньо юнак,
кой ти прави тез дворове,
тез дворове, тез сарафи?
Провикна се Даньов баща:
- Ой те тебе, цар Костадин,
аз имам един сина,
един сина, Даньо юнак.
Той си калеса ясното слънце,
ясното слънце, ясния месец,
те му светиха, той ги прави.
Провикна се цар Костадин:
- Аз ще го взема, цар направя.
Провикна се Даньов баща:
- Той е още малък,
не може на кон да седи,
не може войска да реди.
Провикна се цар Костадин:
- Аз си имам три дъщери -
първата ще го на кон качи,
втората ще му кон води,
третата ще му войска реди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010