* * *

Мама Иванча приспива,
приспива мама и пее:
- Нани ми, нани, Иванчо,
расти, Иванчо, порасти,
да вземеш цару царството,
пък на везира - везирството!
Как я комшии зачуха,
те каил не са станали,
че се комшийски събраха,
на цар хързувал дадоха:
"Царо ле, царю честити,
имаме една комшийка,
тя има момче Иванчо,
че си Иванча нарежда,
нарежда и го научава -
да расте, че да порасте,
да ти приземе царството,
пък на везира - везирството!"
Как зачу царя таз дума,
прав се на крака поскокна,
че за Иванча проводи,
майка му да го донесе.
И майка му се чугяше -
"Защо ме царя привика?
Нещичко ще ми хариже ли,
че аз съм клета вдовица?"
Че взема мама Иванча,
че го при царя занесе.
Като го царя погледна,
на фурнаджии извика -
фурника да си запалят!
Фурнаджий фурни опалиха,
Иванча вътре фърлиха.
Като се й три дни минало,
фурника си отхлюпиха -
Иванчо седи всред фурни,
седнал Иванчо и играй
със две ми златни ябълки
и със две пъстри птиченца!
Като на царя казаха,
царя пак на крака подскочи,
че при фурника отиде;
като си царя погледна,
до две ми пъстри птиченца -
птиченцата подфръкнаха,
че на глава му кацнаха,
че му очи изкълваха!...
Иванчо расти, порасти,
че взе на царя царството
и на везира везирство...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010