* * *

Седи Jана између планина
те колеба лудога Деjана.
- Нина, нина, моj луди Деjане,
да би маjке голем порастао,
да би цару царство предузео;
да би цару на столу седио,
а царици на скуте седио!
Реч од речи, до цара се чуло,
цар ми прати тъмне капиџиjе:
- Идте међу високе планине,
уватите лудога Деjана,
ни га бише, ни га па мучите,
вежите му руке наопако,
довед'те га мени на дивану.
Отидоше тъмне капиџиjе,
отидоше помеђу планине,
уватише лудога Деjана.
Ни га бите, ни га па мучише,
везаше му руке наопако;
доведоше цару на дивану,
турише га у тъмну тъмницу,
тъмновао девет годин' дана!
Кад наступи лето од десете,
ал говоре тъмне капиџиjе:
- Чуjеш ли не, царе господаре!
ето има девет годин дана,
како лежи Деjан у тъмници,
да отворим ту тъмну тъмницу,
да пометем Деjанове кости!
Па ми узе метлу и лопату,
кад отвори ту тъмну тъмницу -
тъмница ми од сунца засиjа,
сам Деjан ми у столове седи,
пред њиме jе софра позлађена,
и на свр'у пребела погача,
на погачи пребела пченица,
на ченици свећа упаљена,
и на свр'у чаша руjна вина,
на рамена два бела гълъба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010