* * *

Имала майка машко Иванче,
повила го я в маламни плянки,
сторила му я сребарна люлька,
хем го люляла и нарицала:
- Нанни ми, нанни, сино Иванчо,
голям да станеш, царско да зьомиш,
царюму сину дохак да дойдеш;
ти да му зьомиш, сино, царсконо,
царсконо, сино, и везирсконо!
Де я зачула близна комшийка,
близна комшийка, ворла душманка,
та е отишла, царю казала:
- Ей царю, царю, наша доржаво,
я си ми имам близна комшийка,
та е родила машко Иванче,
повила го е в маламни плянки,
сторила му я сребърна люлька,
хем го люляше, хем нарицаше:
"Нанни ми, нанни, сино Иванчо,
голям да станеш, царско да зьомиш,
царюму сину дохак да дойдеш;
ти да му зьомиш, сино, царсконо,
царсконо, сино, и везирсконо!" -
Царян проводи двамина людя,
двамина людя, сури уланя:
- Иди ми вижте машко Иванче,
ко я голямо, доведете го,
леко я машко, донесете го!
Га отидоха у Иванчова,
у Иванчова стара майчица,
та почукаха и повикаха:
- Ей Иванчова стара майчице,
ти си ми имаш машко Иванче,
ко я голямо, доведи ни го,
леко я машко, изнеси ни го!
Царян ни прати да го зьомиме,
царян го ище да го подари.
Било я машко - изнела го я,
изнела го я - отнели са го.
Та го метнали в тьовна тевница.
Иванчована стара майчица,
лю ми ходеше окол тевница,
жално се моли и жално плаче:
- Ей, тевничаре, царски ключаре,
разтворете ми тьовна тевница,
да си ми вида машко Иванче -
ако я живо, да го накормя,
да го накормя, да се разтожа,
ко я умряло, помен да правя.
Измолила я тевничарене,
отворили хи тьовна тевница,
че я видяла машко Иванче
машко Иванче на стол да седи,
над главона му кандило гори,
в ракине си кинига даржи.
Тогав хми царян тихум румоне:
- Иди пуснете машко Иванче
да си отиде с старана майка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010