* * *

Родила е Мария мушко детенце,
па си мама на дете говори:
- Нуни ми, сине, нуни,
голем юнак да станеш -
на цара царство да узмеш,
на краля кралство да узмеш,
на бана банство да узмеш!
Дочуше селяни комшии,
селяне, верли душмани,
и на цара абер занесоше:
"Де гиди, цару честити!
Мария, млада невеста,
мушко е детенце добила
и си Бога моли -
голем юнак да стане,
царството да ти узме!
Изпрати цар троица турци-гавазе,
да донесу Мариино мало детенце,
и узеше Мариино мало дете,
и занесоше го при цара.
Цар дума-говори:
- Де гиди, Ангеле тевничарин,
и отвори дервени тевници,
и десети зандан железен,
та фърли Мариино детенце
декато змие и гущере -
змиите кръвта да пию,
гущерете месо да яду,
жабе кокале да погълну;
ега ми царство остане!
И отвори Ангел тевница,
та фърли дете Мариино;
девет годин е лежало,
а Мария майка по тевница викала,
дребне сълзи ронела -
декато сълзе капале,
тамо реки-вербе ницале,
на дете мама сенкю правила,
сенкю от тевнице до сарая
и правила равни друми.
И се цару много нажалело,
и цар продумал е думу:
- Ангеле, мой темничаре!
Отвори дор девет тевне тевнице
и десети зандан железен,
та сбери кокала на Мариино дете
и ги дай на майкю,
ега си мама оттуку рине!
Отворило Ангел тевничар,
отворил до девет дервене тевнице
и десети зандан железен -
света Неделя дете дои,
свети Никола диван стои,
свети Рангел измет чини;
Ангел тевничар назад се поверну,
та на цара приказа:
- Де гиди, цару честити!
Отиде ти, цару, царство!
Света Неделя Мариино дете дои,
дои у девет дервене тевнице,
свети Никола диван стои,
свети Рангел измет чини.
Цар дума проговори:
- Таком Бога, Ангеле тевничарин!
По-скоро дете да ми донесеш,
по-скоро му царство да опростим.
Принесе дете тевничарин Ангел -
пред него света Неделя,
по него свет Никола,
свет Никола и свети Рангел;
цар дума проговори:
- Да ти е просто, Мариино дете,
да ти е просто царството,
и ти мене кабаат опростиш!
Думу продума Мариино дете:
- Я чем тебе кабаат да опростим -
да лежиш ти, цару, тамо,
декато я съм лежал,
и лежал съм девет годин време!
И продума малечко дете Мариино,
продума на Ангел тевничарин:
- Отвори тевнице, Ангеле тевничарин,
та си буни царата голема -
змиите кръвта да пию,
гущерете месо да яду,
жабе кокале да яду!
И тогива преземало дете,
дете Мариино царството!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010