* * *

Сирота Янка дете добила,
дете добила и го повила,
и му е песен Янка запяла:
- Нани ми, нани, малък Иванчо,
по-бърже расни да ми пораснеш,
голям да станеш, царство да зьомеш,
царю царство, везиру везирство,
че ти е тебе, сино Иванчо,
че си ти е царство бащино ти,
а пък е везирство дядово ти!
Отде я зачу нейна комшийка,
та си отиде царю на двори,
та си на царя тихом говори:
- Ой, царю, царю, наша доржаво,
дьо да ми чуеш близна комшийка!
Дете й добила и го й повила,
и си му песен, песен запяла:
"Расни ми, расни, малък Иванчо,
по-бърже расни, да ми пораснеш,
голям да станеш, царство да зьомнеш,
царюму царство, на везир везирство,
че ти е тебе царство бащино,
царство бащино, везирство - дядово!"
Царян проводи турци сеймени,
та си ми зьоха машък Иванчо,
че го метнаха в тьовна тевница.
Га изминаха девет години,
сирота Янка, тя си отиде,
тя си отиде царю на двори,
та си ми плаче и си се моли:
- Ой, царю, царю, наша доржаво,
да ми отвориш тьовна тевница,
та да си видям сина Иванча!
Жив ли е още машък Иванчо,
жив ли е още или е умрял;
ако е умрял - помен да правям?
Отвори царян тьовна тевница,
из тевница слънце е огряло!
Иван си седи на златно столче,
Иван си седи и книга чете.
Тогав се царян руком прорука:
- Ой ми ва вие, паши, везири,
дошло е време царян да стане,
царян да стане, Иван да сьодне,
че е Ивану царство бащино,
царство бащино, везирство дедово!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010