* * *

Снощи се й дете добило,
добило и продумало:
- Расти ме, мамо, порасти,
на девет годишен да стана
и аз ще, мамо, превзема
от царя, мамо, царството,
от везиря, мамо, везирство.
Царството й, мамо, бащино,
везирство й, мамо, дядово,
банката й, мамо, вуйчова,
банката, мамо, с парите.
Нали й Еленка глупава,
че се в махлата похвали,
че й детенце продума.
Ах, че я царят зачува!
Царя гавази провожда
Еленкино дете да вземат,
в тъмни маази да хвърлят.
Минало много, ни мало,
минало девет години.
Царя гавази провожда
мазии да си отключат,
кокалци да му изметат,
изметат и да изхвърлят.
Нали е Божа работа,
когато долу слязали,
като врата отворили,
ясно ги слънце огряло.
Какво ми чудо да видят!
Детенце на стол седеше,
дор три си майки имаше -
първа го майка къпеше,
втора го майка кърмеше,
трета го майка приспива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010