* * *

Снощи се дете родило,
родило и продумало:
- Развивай, мамо, повивай
в денят по два и по три,
да стана моми голямо,
та да царнина заема,
царя гавазин ще туря.
От де го зачули комшии,
те при царя отишли
и на царят думаха:
- Царьо ле, господарьо ле,
царнината ти отиде
в един Димитър болярин.
Царят гавазя думаше:
- Гавази, канажи башии
вземете въжя, ортуми,
та си Димитър вържете
и при мене го доведете!
Вземали въжя, ортуми
и при Димитър отишли.
Не бил Димитър болярин,
ми било дете в пелени,
в конска го торба турили
и го на царя занесли.
Царят гавази думаше:
- Вие отворете, зандане,
и го в зандане пуснете.
Малко се, много минало,
цели ми десет години,
царят гаваза думаше:
- Вие отворете зандане,
та му костите хвърлете.
Като отворили зандане,
детето седеше на стола,
бяла книга държеше,
черно писмо пишеше.
То си при царя отиде,
царят му стана от стола
и го гавазин сторили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010