* * *

Майка Иванчо люляше,
че си му песен пееше:
- Нани ми, нани Иванчо,
нани ми, голям да станеш,
да си вземеш царевата щерка,
царо щерка, баби внучка,
я от кралю мила сестрица,
я от царю, царство ще си вземеш,
я от бану банство ще си вземеш,
я от кралю, кралство ще си вземеш.
Дочула я върла комшийка,
дочула я върла, леле, душманка,
и отиде царю, та каза:
- Разсърди се царо, разлюти се,
па изпрати цареви придворни,
да отакраднат детенце Иванчо,
да го хвърлят в змии, леле, гущери.
Па отишли цареви придворци,
откраднаха детенце Иванчо,
хвърлиха го в змии, леле, и гущери.
Не се мина ни много, ни малко,
та се минаха девет години време,
като започна десетата година,
тогава се царя досетил,
па изпратил цареви придворци,
да си видят какво чудо става.
Отишли царевите прдворци,
отидоха, що чудо, леле, да видят,
дете раснало, пораснало,
па си на стол седеше,
пред него маса, зелена,
на маса, леле, сиво соколенце.
Ванчо си писмо пишеше,
до негова стара майчица,
по соколенце го пращаше.
Всички са се чудо чудили,
отидоха на царя казаха.
Царо си веднага заповяда,
да пуснат детенце Иванчо
и при него да си го отведат.
Стана си Иванчо, стана си царев зет.
Царо Иванчо си царство предаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010