* * *

Сночка се дете сдобило
и на дзаранту продума:
- Гледай ме, мамо, чувай ме,
на седем годин да станем,
на цара царството че узнем,
на цара, мамо, царството
и на везира - везирството.
Това су комшие дочули
и цару су си собщили.
Царът си слугье изпрати,
да зему слугье детето
заедно с младуту майкю.
Слугье су цара слушали
и дете су си узели,
и цару су га занели.
Царът си заповед издава
да узну слугье детето,
в тъмнице да га завръл'ю,
зверове да га разк'ину.
К'га детето връляли,
лъв си на врата стоеше,
лъвица дете закърми,
змия му легло послала.
Па се минуло ни много, ни малко,
минуле седем године,
па дойде църната чума,
та потри старо и младо,
сал останал едън прислуга
и он се за дете сетил,
тъмницу да му отвори.
К'ига тъмницу отворил,
слънце в тъмницу огрея,
детето юнак стануло,
юнак на седем години.
К'ико си дете казало,
така си момче сторило -
оно си цару царство заело
и на везира - везирството.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010